Дан Браун и неговият “Ад”

Ад, Дан Браун“Търсете и ще намерите.”

Наистина, новата книга на Дан Браун – “Ад”, е един своеобразен пътеводител – и в света на “Божествена комедия” на Данте, и като туристически гайд.

Дан Браун не е върхът на литературната мисъл, но трябва да му се признае, че поведе след себе си цяла армия автори, които градят своите творби върху конспирациите, тайните на миналото и географията. Неговите книги се четат бързо и опресняват знанията по история и изкуство.

“Търсете и ще намерите”тези думи отекват в съзнанието на харвардския професор по религиозна символика Робърт Лангдън, когато се свестява в болница във Флоренция. Той не помни как и защо се е озовал в лечебница в Италия. Не може да обясни и произхода на страховития предмет, открит сред вещите му, нито причините за последвалите шеметни събития.

“В опасни времена няма по-голям грях от бездействието… Най-мрачните места в ада са запазени за онези, които остават безразлични във време на духовна криза.”

Историята се върти около гений, който възприема себе си като спасителя на света и човечеството, които вървят към своя крах. Той иска да спаси хората и то как… Ключът за разкриването на загадката е в Дантевата “Божествена комедия” и Лангдън се хвърля презглава, за да го открие.

“Моят дар е бъдещето. Моят дар е спасението. Моят дар е адът.”

Разказът запазва стила на предходните книги за професора с мокасини и слабост към сака от туид. В нея отново има красива жена (страшно умна, гъвкава и безстрашна), много клаустрофобия, италианска (и друга) архитектура и наука.

“Робърт Лангдън си напомни, че поемата на Данте не е посветена толкова на мъките в ада, колкото на силата на човешкия дух да издържа всякакви изпитания, независимо колко тежки са те.”

Всъщност книгата на Браун прилича повече на културен гайд. Като се има предвид, че един ден е разказан в има – няма 400 страници, представете си колко от тях са отделени на разсъжденията на професора върху архитектурата на тази или онази църква. И то когато животът му виси на косъм. Направо ти действа на психиката.

“Знаеше, че самият той е виновен за това, наред с милиони други. Когато ставаше въпрос за положението на света, отрицанието се превръщаше в глобална пандемия, Лангдън си обеща никога да не забравя това.”

Книгата на Браун помогна не само да си припомним “Божествена комедия”, но и да се повишат продажбите на произведението на Данте и на пътеводители всякакви, водещи през Ада, Чистилището и Рая на Алигиери. И все пак творбите на американския писател се четата на един дъх, но и оставят спомен след себе си, не ги забравяш, щом ги върнеш в библиотеката. Водиш си записки, проверяваш в интернет описаните картини, гледаш екранизациите… Признай си! :)

Опитайте Chereshkata във Facebook.

Свързани статии:

Коментари

коментара

Коментари

  1. [...] да се безпокоиш – дали ще отидеш в рая, или ще се озовеш в ада. Ако си за рая, дето се вика – няма драма. Но ако [...]

  2. [...] произведения. Дори Данте Алигиери я увековечава в Божествена комедия. През 1890 г. под перото на Анатол Франс излиза [...]

Вашият коментар

Вашият email адрес няма да бъде публикуван Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>